Новалис
Посвещение (Из „Хайнрих фон Офтердинген“)

С безбройни образи ни запленява

Загадъчната власт на песента —

Ту шества като вечен мир^[1] в света,

Ту като млада кръв ни съживява.

 

В очите ни пламти и засиява —

Дари ни с усета за красота

И пиянѝ дъха с благодатта,

Която здрави, и сломени сгрява.

 

Аз от гръдта й пих живот, догдето

Чрез нея прояви се всичко в мен

И радостно повдигнах си лицето.

 

Тъй дълго спал бе моят дух смутен;

Тя като ангел слезе от небето —

В прегръдките й литнах просветлен.

 

1800