Новалис
Из „Химни на нощта“

II.

Вечно ли ще се завръща утрото?

Няма ли властта на Земното да свърши?

Нима злощастна суетня ще скърши

Божествения полет на нощта?

Защо навеки не пламти

Невидимият жертвеник на любовта?

На светлината и будуването

Е отредено време —

Ала надвременно е на нощта господството,

Всевечно трае срокът на съня.

О, сън свещен!

Ощастливявай по-начесто

Отдадените на нощта —

В тоз земен всекидневен труд.

Единствено глупаците не те признават

И нищичко не знаят за съня,

Освен за сянката,

Която в оня мрак

На истинската нощ

Ти милостиво ще разстелеш върху нас.

Не те усещат

В златния поток на гроздето,

В лечителното ма̀сло

На бадема,

Нито в кафеникавия сок на мака.

Те не знаят,

Че тъкмо ти облъхваш

Гръдта на нежното момиче

И в рай превръщаш скута —

Не подозират,

Че при нас пристигаш

От древните сказания,

За да разкриеш

Дверите на небесата,

Че носиш ключа

Към жилищата на блажените —

Ти, мълчалив вестител

На безпределни тайни.

 

1799