Фридрих Хьолдерлин
Житие

Ти също мечтал си за нещо по-висше, ала любовта

        Съкрушава ни всички, скръбта по-могъщо ни смазва,

                Ненапразно се връща обратно

                        Нашият път, откъдето е тръгнал.

 

Нагоре или надолу! Нима не повява в святата нощ,

        Където безмълвно Природата готви ни идните дни,

                Не повява ли, както и в хладния Оркус,

                        Любящо дихание?

 

Това проумях. Ала вие, Небесни, Всесъхраняващи,

        Само да знаех, нивга подобно на смъртните майстори

                Не ме поведохте

                        С обич по равния път.

 

Трябва всичко човек да опита, казват Небесните,

        Та утолил своя глад, да се научи за всичко да благодари,

                И да разбере свободата

                        Да поеме накъдето желае.

 

1800