Фридрих Хьолдерлин
Към бога на Слънцето

Къде си? Унася се опиянена душата ми

        В цялото твое блаженство; понеже

                Тъкмо съзирам, как морен от дългото

                        Странстване, дивният син на боговете

 

Млади къдрици окъпва в златистите облаци;

        Неволно очите ми още подире му гледат;

                Ала далеко е той, отминал е вече към

                        Благочестиви народи, които все още го тачат.

 

Обичам и тебе, Земя! Ти заедно с мене тъгуваш

        И нашата скръб като детска печал

                Се превръща на сън! О, както вихрушки

                        Пърполят и шепнат в звънтежа на струните,

 

Докато майсторски пръсти не дръпнат красивия тон,

        Тъй свирят мъгли и мечти покрай нас,

                Докато милият бог не пристигне отново

                        И не разпали в гърдите ни дух и живот.

 

1798