Фридрих Готлиб Клопщок
Моята горичка

На граф и графиня Холк

Сянката ви дълго вече ме разхлажда, дъбове

На милата горичка! Аз не съм вкопал

Корените на високите върхари, вие избуяхте

Преди мен, станете,

 

Млади гранки, толкоз снажни, изправете още по-високо

Някой ден глава и протегнете, щом денят преваля,

По-далечни сенки. Зеленейте, оцелявайте; не ви

Завиждам, дъбове!

 

Желая покрай вас да насадя другари,

Плачещи върби, та някой ден, когато слънцето се

Скланя, в хладината ви, облъхнати от вечерния

Вятър, техните листа

 

Да се раздвижат леко, та любимият да каже

На момичето си: Те не плачат, те шептят,

Музика мълвят; как би описал Праотецът

Красивата върба!

 

А когато в бурята дъбът тук няма да шумти,

И вече няма да повява шепот от върбата,

Ще останат песните, които от сърцето идат

И в сърцата се преливат.

 

1778