Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Когато чест и злато лих съюз създават,

В смутената душа погасва радостта.

Нещата стойност имат, щом ни завладяват,

А скъпият товар ни тегли към смъртта.

Какво ли отличава княза от овчаря,

Щом скиптърът от гегата е по-немил?

Тежко му, който в честолюбие изгаря:

Слуги навред да има, пак ще е унил!

Нали щом вечен мир душата обладае,

По-леко сън заспива, който пух не знае?

 

Щастливо златно време, дар на боговете!

Защо, уви, тъй рано си отиде ти?

О, не, че вихър зъл не къса тука цвете,

А вечна пролет сред ливадите цъфти;

И не, че житото само расте в нивята,

А мед и мляко на потоци вред шурти,

И не, че дързък лъв не плаши веч стадата,

А заблудено агне кротко с вълци спи.

Не! Ала тук излишество злотворно няма

И в бедността е скрита благодат голяма!

 

Блазе ви, о, деца на Майката Природа!

Не приказен разкош душите ви коси;

Но що да дирим блясък и суетна мода,

Когато добродетелта труда краси?

Не царствен дял съдбата ви е отредила,

Сразяват ви и мълнии, и зли слани;

Безкрайна зима пролетта е тук скъсила

И вечен лед обгръща хладни долини.

Но нравите ви златни всичко заменяват —

И елементите дори ви облажават!

 

1729

Край