Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Биография
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Обработка
- NomaD (22.01.2011)
Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов
Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm
Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm
История
- — Добавяне
Албрехт фон Халер (1708–1777) е швейцарски поет от епохата на ранното Просвещение, който — в стила на времето — е и универсален учен, изтъкнат естествоизпитател и лекар. Халер произлиза от стар бернски патрициански род, но рано загубва баща си и с помощта на близки следва медицина в Тюбинген и Лайден. На младини предприема с учебна цел продължителни пътувания из Англия и Франция. В 1736 г. Халер става професор по анатомия, хирургия и ботаника в Гьотингенския университет и постепенно си спечелва световна слава — става член на всички именити научни академии в Европа. Албрехт фон Халер, който в 1749 г. получава за научните си заслуги благородническа титла, е смятан за създател на експерименталната физиология.
Като поет Халер се изявява преди всичко с публикуваната в 1732 г. стихосбирка „Опит за швейцарски стихове“. Още в тези ранни поетически творби младият Халер се стреми да преодолее рационализма на епохата си, като се обръща към „майката природа“ с нейната необятна съзидателна мощ. Включената в сборника епическа поема „Алпите“ (1729) възпява в изискани строфи красотата на планинския пейзаж, възхвалява простия човешки труд и изразява убеждението, че природосъобразният живот на обикновените хора е по-нравствен и по-разумен от изтънчения и преситен бит на висшето съсловие. Халер си създава име и с „поучителни стихотворения“ върху религиозни, нравствени и метафизически въпроси на епохата. Неговата образованост се проявява и в многобройни литературно-критически статии, което става причина да плъзне мълвата, че „четял и докато яздел“.
Възгледите на Албрехт фон Халер за живителната мощ на природата, за необходимостта от всестранно познание и поврат към първоизворите на живота завладяват френското Просвещение и особено мислите на Жан-Жак Русо — така те става подтик за всички социални обновления след края на XVIII век.