Андреас Грифиус
Всичко е суета (По Еклесиаст, 1:2)

Каквото днес строиш, събаря утре друг;

Съзираш градове, но става пустош тук

И само млад пастир подвиква след стадата;

 

Каквото с плам цъфти, затъпква се в земята;

Каквото вдига глас, ще отшуми без звук;

И бронз, и мрамор горд превръщат се в боклук.

Днес щастие цари, ще го смени тъгата.

 

Великите дела помръкват като блян.

Как слабият човек да крачи в ураган?

Ах, всичко, що броим за дивно и чудесно,

 

Без стойност е сега, пуст вятър, сянка, прах,

Подобно полски цвят, забравен с грозен смях.

Безсмъртните неща не се познават лесно!

 

1643