Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Вървеше си Христос веднъж

Със Петър, този славен мъж,

И там, край някакво си село,

Подзе светията несмело:

„Прости, Учителю, но на̀ —

Дивиш ме с твойта добрина!

Макар и да си всемогъщ,

Светът е все един и същ,

Пророк Авакум дума с право:

Насилието е лукаво!

Безбожникът клевети вред

Благочестивите наред,

А злото шири се безспир

По земния греховен мир!

Ядат се людете ти, ето,

Тъй както рибите в морето,

А ти все гледаш и мълчиш,

Наместо да се разгневиш

На таз човешка неуправа,

Но тя комай не те смущава…

Да имах, ех, година, аз

Божествената твоя власт,

Друг ред бих турил на земята —

Ще залича глада, войната,

Ще спра грабежи и лъжи,

Че туй безкрайно ми тежи!

С десницата си, ей я на,

Ще сея мир и добрина,

Та клетият човешки род

Да заживей честит живот!“

 

Исус въздъхна: „Петре, май

Си мислиш ти, че в този край

Да властваш по-добре ще можеш

И ред на всичко да наложиш?“

„Така е! — свети Петър рече, —

Да подобря аз искам вече

Тоз жалък свят с порядък нов!“

Исус отвърна му с любов:

„Божествената своя власт

В ръцете ти предавам аз,

Прави каквото си решил,

Бъди суров или пък мил,

Изричай благослов, ругай,

Дъжд, вятър или слънце дай,

Наказвай или поощрявай,

Но с пълни сили се залавяй

Да управляваш в този ден

Делата земни вместо мен!“

 

Потръпна благият светец,

Огрян от божия искрец.

И виж, насреща се задава

Женица бедна и болнава,

Окъсана и босонога,

С една козица криворога.

Щом стигна кръстопътя, тя

С отпаднал глас й прошептя:

„Върви и Господ да те брани

От буря, вълци и капани!

Защото аз сама, за бога,

Да крача с тебе веч не мога,

А трябва да изкарам днес

И някой грош за хляб злочест,

Че вкъщи гладните дечица

Ме чакат и берат душица!

В ръцете божи те предавам,

На него само се надявам!“

Па сетне тъжно сбърчи чело

И с пъшкане възви към село.

Исус усмихна се и рече:

„Е, Петре, ти си Господ вече

И чу на бедната молбата.

Смили се и вземи козата

За днес под своята закрила,

Пази я от нечиста сила,

А почне ли да се смрачава,

Върни я читава и здрава

В дома на клетата жена.

Върви и струвай добрина!“

 

След тия думи Петър сбара

Добичето и го подкара

Към пасището край реката,

Че тучна беше там тревата.

Но бе козата буйна, млада,

Не спираше се сред ливада,

А ту се шмугне в храсталак,

Ту към баира свърне пак

Или побегне, без да чака,

И Петър гони я в трънака.

С прегракнал глас, до кръв издран,

Стои светецът, в пот облян,

А слънцето пече без жал

И в болки Петър тръпне цял.

Най-сетне свършва този ден

И блед, посърнал, изнурен,

По мрак светецът бавно връща

Козата в схлупената къща.

 

Погледна го Исус игриво,

Засмя се, па подхвана живо:

„Е, Петре, още ли ламтиш

Делата земни да редиш?“

Отвърна Петър с морен глас:

„О, Боже, твойта свята власт

От плещите ми ти свали!

Ах, мъдростта ми позволи

Едвам една коза да водя,

По дирите й в страх да бродя.

Прости ми, Боже, глупостта

И чуй от моята уста:

Догде съм жив, не ще желая

Властта ти аз да обладая!“

Христос отсече: „Петре, знай:

Де можеш, правда ти раздай!

Но божите дела сега

Предай във моята ръка!“

 

1555

Край