Ханс Закс
Безочливият разбойник

        В страна Франкония веднъж

Живял дворянин — нагъл мъж,

Плячкосвал той нашир и длъж

        По пътищата из горите;

Да дебнат пращал си слугите

И да нападат пришълците.

        Търговец сам

Щом яздел там,

Пресрещали го с глъч голям

И го ограбвали без срам.

 

        Един дошъл му на крака,

Без кон, обран от зла ръка,

И се оплакал ей така:

        „Към замъка вървят следите,

Злодеите са ти слугите,

Те причиниха ми щетите!“

        Мъжът без свян

Посочил с длан:

„Ти носеше ли тоз кафтан,

В леса когато бе обран?“

 

        „Да, тъкмо него носех аз!“

Мъжът отвърнал с жлъчен глас:

„Не са слугите ми тогаз,

        Понеже моите обичат

Със скъпи дрехи да се кичат

И щом ги зърнат, ги събличат!“

        Така признал

Без капка жал,

Че със слугите си крадял.

Дори не го е премълчал!

 

1549