Ханс Закс
Из „Витенбергският славей, чиято песен ехти навред“

Свести се! Близо е денят!

Ехти от онзи цъфнал рът

На славей чуден песента

И буди с ясен глас света!

Нощта на запад веч умира,

От изток светъл ден напира,

Червено-пламенна зора

Сред тъмни облаци изгря

И скоро слънцето ще блесне!

Луната бледа е и гасне,

Че тя с измамливо лице

Слепеше стадото овце

И то пастира свой остави.

Тъй в пущинаци и дъбрави,

По страшни долища, без път

Го водеше на лъв гласът.

Овцете бурени пасяха

И в подли примки се плетяха,

Които, за да сее страх,

Лъвът поставяше пред тях.

Тогаз разкъсваше ги той

С помощниците си безброй —

Свирепи вълци, зли змии,

Що спяха в сухите треви

И смучеха до кръв овцете,

Без да им чуват плачовете.

Най-сетне над света просветна

И песен заехтя приветна

На славей нежен във нощта!

Настъпи вече утринта

И лъвския лъжовен лик

Разбули слънцето за миг!

 

1523