Включено в книгите:
Мечтая тъй нежно за теб
Немска любовна лирика от XII до XX век
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Видях я как прегръщаше дете —

        това душата ми погали.

Притискаше го, милваше го тя

        и любовта ми се разпали.

Държеше личицето белоснежно,

докосваше го с устни и страни.

        О, как целуваше го нежно!

 

А то искреше, сякаш че бях аз —

        прегръщаше я доверчиво

и като че топеше се от страст.

        То беше толкова щастливо!

При гледката в мен завист забушува

уви, защо не бях това дете,

        та тъй и мене да целува!

 

Но в миг от нея то се отдели

        и аз го взех нетърпеливо.

Потръпвах — милвала го беше тя,

        сега притисках го щастливо.

Държах го, както тя го бе държала.

Целувах го по същите места.

        Усещах сладостна премала!

 

„Едва ли ти по нея страдаш тъй —

        говорят ми със присмех злъчен, —

изглеждаш здрав, а не болнав и блед,

        съсухрен, от любов измъчен.“

Не виждат, че от горест се раздирам.

Една надежда само ме крепи,

        напусне ли ме тя — умирам!

 

ок. 1300

Край