Венцеслав Константинов
Волфрам фон Ешенбах

Волфрам фон Ешенбах (ок.1170—ок.1220) е най-големият епически поет на немското Средновековие. Той произхожда от обеднял рицарски род от Бавария, но е живял като странстващ поет из замъците на свои почитатели. От 1204 г. пребивава в двора на покровителя си, ландграфа на Тюрингия, където се среща с Валтер фон дер Фогелвайде и двамата провеждат прочутото поетическо състезание в замъка Вартбург. После поетът дълго време живее в Щирия и накрая се завръща в родината си.

Волфрам фон Ешенбах създава изпълнения с религиозни и философски размисли стихотворен епос „Парцифал“ (1200–1210), съдържащ 28 840 стиха. В този монументален рицарски роман, изграден по образеца на френския дворцов поет Кретиен дьо Троа, Волфрам фон Ешенбах свързва християнското учение за душевното спасение с нравствения кодекс на немското рицарство. Героят Парцифал кръстосва света, преживява битки и приключения и чрез страдание израства духовно, като преминава през различни степени на познанието в търсене на Свещения Граал — чашата, която според преданието е съхранила последните капки кръв на Исус Христос. Мъките на Парцифаловия чичо, пронизан от отровно копие в слабините, посочват на рицаря пътя към добродетелта, повеляващ смирение, любов и милосърдие. Накрая героят се завръща при любимата си съпруга, решен да служи поравно на Бог и на света.

Освен това Волфрам фон Ешенбах е автор на новелата в стихове „Вилехалм“ (1209) и на два строфически фрагмента „Титурел“, в които доразвива една от сюжетните линии на „Парцифал“ с пространни разсъждения за силата на любовното чувство: „Ах, Любов! И този без очи те вижда, макар и сляп да е! Любов, безброй са твоите образи, и даже всички пишещи накуп не биха смогнали да предадат в слова коя си ти, каква си и какви са твоите пътища!“ Волфрам е оставил и девет съкровени „песни за любовта“ (Minnelieder), в които — за разлика от тогавашните схващания — прославя съпружеската любов. Сред тях са и пет от най-значимите немски средновековни „алби“ — утринни песни, които нощната стража пее, за да предупреди тайните влюбени, че настъпва денят и е време да се разделят.

„Парцифал“ на Волфрам фон Ешенбах е дал сюжета на последната музикална драма на Рихард Вагнер „Парсифал“ (1882). Самият Волфрам се появява като образ в ранната Вагнерова опера „Танхойзер“ (1845), както и в „Нюрнбергските майстори-певци“ (1867). В чест на поета баварският окръг Мителфранкен учредява през 1980 г. културната награда „Волфрам фон Ешенбах“.