Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Хартман фон Ауе (ок.1168—ок.1210) е сред първите по значение немски рицари-минезингери. За живота му се знае малко. Посещава манастирското училище в Райхенау, където получава добро образование и познания по латински език, нещо необичайно за рицарите по онова време. По собствените му сведения става слуга и доверено лице на благородник от Швабия.

Първата поетическа творба на Хартман фон Ауе е една жалбена „Книжица“ (ок. 1180), в която душата и тялото водят диалог за чувствата — тук по френски маниер се представя рицарското схващане за любовта и страданието. С ранния си епос „Ерек“ (ок. 1185) Хартман фон Ауе става първосъздател на немския дворцов „роман в стихове“. Възгледите на поета за моралното „престъпление и наказание“, за житейската „вина и изкупление“ намират израз в поетическата легенда „Грегориус или Добрият грешник“ (ок. 1187). През 1189–1191 г. Хартман фон Ауе участва в Третия кръстоносен поход на Фридрих Барбароса и става автор на пропити от религиозна мистика кръстоносни песни. Около 1195 г. създава най-прочутата си творба — новелата в стихове „Бедният Хайнрих“ и на двадесет и седем годишна възраст получава рицарско звание. Шедьовърът на Хартман, романът в стихове „Ивайн“ (ок. 1200) с общо 18 000 стиха), се основава на келтската легенда за крал Артур и следва образеца на френския куртоазен поет Кретиен дьо Троа.

Хартман фон Ауе е смятан за един от най-проникновените описатели на рицарската етика в Германия. Творбите му се отличават с ясен, изискан език, с голяма мощ на изображението и съвършено овладени поетически средства. Легендата му за Грегориус става първообраз на романа „Избраникът“ (1951) от Томас Ман.

Край