Дилън Томас
Гърбушкото в парка

Гърбушкото в парка

самотен господин

с дървета и вода обграден

от отварянето на вратата

през която те пристигат всеки ден

до неделната камбанка преди мрака

 

хапваше си хляб от вестник измърсен

сръбваше вода от вързаната чашка

в която пясък от децата хрупка

под чучура дето мойто корабче се люшка

нощем спеше в кучешка колибка

ала никой не го върза там.

 

Като птиците рано идваше

като водата сядаше кротко

и Господине му викаха Хей господине.

хлапетата дошли от града на разходка

а после хукваха, щом ги видеше

все по-навътре

 

отвъд езерото и алпинеума

додето той тръскаше вестника си след тях

през шумния зверилник на върбалака

сгърбени като него на смях

по по-далеч от пазача на парка

с острия му прът за суха шума.

 

И старият кучи жител

сам сред бавачки и лебеди

додето хлапаците сред върбите

изстрелваха ревящи тигри

из своите яростни погледи

в гъстак посинял от моряци

 

майстореше до вечерния час

снага на жена безукорно права

стройна като млад бряст

от костите си криви и стари

та там през нощта да остава

след всички вериги и катинари

 

цяла нощ в незастлания парк

след като шубраци и огради

птици и дървета езерото злака

и хлапетата невинни като ягоди

се дотътрят с този гръбльо кривокрак

чак до кучешката му колибка в мрака.