Дилън Томас
Ний легнали край морски пясък

Ний, легнали край морски пясък, вгледана

в жълтото и гробовното море, осмиваме

ония, дето се надсмиват над ония, дето следват

червените реки, празен приют

от думи сред цикадената сянка,

защото в тази жълта гробница от пясък и море

вопъл за цвят във вятъра вопие

гробовно-весел като гроба и морето,

задремали от двете му страни.

Лунните тишини, притихналият прилив

по неподвижните капали, този сух приливник,

запречен между водната стихия и пустинята,

би трябвало да излекуват водните ни болести

посредством едноцветния покой;

небесна музика над ширнатия пясък

се лее с песъчинките, забързани

да скрият планините златни и палатите

по цялото гробовно-весело крайбрежие.

Опасани от неподвластна ивица, ние лежим

вгледани в жълтото, мечтаем вятър да отвее

брега отложен и да потопи червената скала;

ала мечтите нямат приплод, нито пък ще можем

да спрем пришествието на скалата;

лежим вгледани в жълтото, дорде туй златно време

се пръсне, о, сърдечна скръб, като сърце и хълм.

Под време аз разбирам тук на сватбата ни изтърсака,

на занощяване роден в лойта на скотското легло

в покои святи и в потоп свиреп;

и всички грешници на любовта измолват прошка в мрака

за младоженеца и булката, докарали за зло

върху земята пакостника скръб.