Дилън Томас
Скръбта крадец на времето

Скръбта крадец на времето излазва

и с гроба в лунен впряг, и с мореходните години,

негодницата мъка се изплъзва

на времето през яростно навеяните дюни,

за писъците старостта не помни,

върху вълните с ветровете времето завързва

и свиква пак безбройните изгнани,

които бродят по дълбоки пътища в морето,

за горестта си старостта не казва,

за албатроса на врата на клетия стрелец,

костта на младостта си тя отмята

и солноока се запътва бавно към леглото

на тази, дето вдигаше на прилива вълната,

а днес лежи безвременно с любимия крадец.

 

Бащици мои, нека този времелик измамник,

от чийто къс ръкав смъртта надзърта,

с мехурестия си товар в торбичката на друмник

вдън гроба на жребеца да нахълта,

през цепка на скопец да стрелне скрития бездомник

и да освободи скръбта двугърда,

да го не гонят свирки сребърни по върховете

на седмици от дни до ден, до смърт,

тези плячкосани мехури — змии ядовити,

и кучешките зъби — прът до прът,

трето око да не прозре в дъгата едногърба,

която двете половини свързва за живот,

за да остане всичко и над бездната към гроба

с крадците на бащите ми да придобие плът.