Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Дилън Томас. И смъртта ще остане без царство

Съставил и превел от английски: Александър Шурбанов

Английска. Първо издание

Народна култура, София, 1992

ISBN 954–04–0007–4

Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата.

 

Водещ редактор: Федя Филкова

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник: Стефан Груев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректор: Евгения Джамбазова

Формат 70×90/32. Тираж 3000. Печатни коли 7. Издателски коли 4,09

ДФ Полиграфически комбинат — София

 

Dylan Thomas. Collected Poems, 1934–1952

J. M. Dent & Sons Ltd. Aldine House Belford Street, London, 1971


Скръбта крадец на времето излазва

и с гроба в лунен впряг, и с мореходните години,

негодницата мъка се изплъзва

на времето през яростно навеяните дюни,

за писъците старостта не помни,

върху вълните с ветровете времето завързва

и свиква пак безбройните изгнани,

които бродят по дълбоки пътища в морето,

за горестта си старостта не казва,

за албатроса на врата на клетия стрелец,

костта на младостта си тя отмята

и солноока се запътва бавно към леглото

на тази, дето вдигаше на прилива вълната,

а днес лежи безвременно с любимия крадец.

 

Бащици мои, нека този времелик измамник,

от чийто къс ръкав смъртта надзърта,

с мехурестия си товар в торбичката на друмник

вдън гроба на жребеца да нахълта,

през цепка на скопец да стрелне скрития бездомник

и да освободи скръбта двугърда,

да го не гонят свирки сребърни по върховете

на седмици от дни до ден, до смърт,

тези плячкосани мехури — змии ядовити,

и кучешките зъби — прът до прът,

трето око да не прозре в дъгата едногърба,

която двете половини свързва за живот,

за да остане всичко и над бездната към гроба

с крадците на бащите ми да придобие плът.

Край
Читателите на „Скръбта крадец на времето“ са прочели и: