Дилън Томас
Открий месо по кости

„Открий месо по кости скоро голи,

и двата млечни хълма източи,

та мозъкът най-млад да изтече

преди гръд старческа да се свлече

и да се скъсат жили.

Савани не разсънвай, ни могили,

но над жените, в камъка заспали,

рогата роза, синко, окачи.

 

Въставай срещу лунното господство,

съвета на небето всемогъщ

и на морето дворцовата злост,

самоуправството на ден и нощ

и слънчевото робство.

Въставай срещу плът и кост без чувство,

реч на кръвта, на кожата лукавство

и червея с неизтребима мощ.“

 

„Утихва жаждата, гладът ми сит е,

сърцето си пропукано съзрях,

лицето ми — и то е с цвят на прах,

целувалите устни — лишей сух,

и хлътнали — гърдите.

За мъж ме взе едно добро момиче,

аз го приспах с гласа на греховете

и с розата рогата го дарих.

 

А онзи червей с мощ неизтребима,

мъжът, от примката неуловим,

въстават срещу моя бащин блян,

който от кичестия свински трем

стъписва с писъка си таласъма.

Не мога аз живота да отнема

на слънце и сезон, мома и дума,

да задуша пробудата от сън.“

 

Нощта все още служи на луната,

небесният закон налага ред,

морето прогласява царски съд,

ведно са мрак и светлина навред.

„Война на паяка и на врабчето!

Война на подлостите на съдбата!

Слънце, бъди проклето!“

Преди да те е взела от живота

смъртта, о, ти вземи това назад.