Дилън Томас
Аз жадувах да се махна надалеч

Аз жадувах да се махна надалеч

на кухата лъжа от съскащата жлъч

и на ужасите стари от нестихващата глъч,

всеки миг все по-ужасна, докато по здрач

денят зад хълма потопи в морето пламнал меч;

аз жадувах да се махна надалеч

от повтарящите се безкрайни поздравления,

защото призраци гъмжат под небосклона

и по листа призрачни еха се гонят,

и от този тътен на послания и посещения.

 

Аз жадувах да се махна надалеч, но ме е страх

да не се взриви животът, недотлял докрай

сред кухата лъжа, която уж лежи и спи,

а пръсне ли се под небето, ще ме ослепи.

Нито пък на нощта от древната уплаха,

шапката, отделяща се от косата,

устните, свити пред телефона,

за перото на смъртта не ще се хвана.

Не, не искам тъй в смъртта да се снижа —

полу-условност и полу-лъжа.