Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Дилън Томас. И смъртта ще остане без царство

Съставил и превел от английски: Александър Шурбанов

Английска. Първо издание

Народна култура, София, 1992

ISBN 954–04–0007–4

Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата.

 

Водещ редактор: Федя Филкова

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник: Стефан Груев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректор: Евгения Джамбазова

Формат 70×90/32. Тираж 3000. Печатни коли 7. Издателски коли 4,09

ДФ Полиграфически комбинат — София

 

Dylan Thomas. Collected Poems, 1934–1952

J. M. Dent & Sons Ltd. Aldine House Belford Street, London, 1971


Подкрепяй зрака, ни забулвай лунната снага,

ни вятъра загърбвай, който по костта не вее,

но мозъка дванайсеторен свличай от кръга;

нощта обсебвай, ни служи на царя на снега,

умът на който въздуха бухлат изтънко вае

в звезди полярни с ледени висулки за лъчи.

 

Шепни за пролет, ни гази петльовите яйца,

ни времето обратно пак в смокините набивай,

но присади четириплода в своите селца;

в часа на скрежа бял отглеждай огнени слънца,

в червенооките градини ситен сняг засявай,

в годините на младостта — растителния век.

 

И бди над всичко, ни забравяй дяволската нива,

ни като кръволок по семе бухльово никни,

но огради с ребрата си тази планета жива;

към хора на завеяните смъртната гълчава,

о, господине мой, през пеещ облак проникни

и мандрагора изтръгни от костния ни корен.

 

Бушувай нечовешки над кръжащия се храст,

о, пръстен морски, ни скърби, отплавам ли на воля

от смъртните любовници далеч от всяка пръст;

ни моята любов, когато в костите на кръст

се люшне между птиците лъкострелчати гола,

не се върти с петела върху рошавата ос.

 

Ти, който даде на морето в образа му цвят

и на събрата ми от глина — образ, а в потопа

небесния ковчег напълни с цветен дубликат;

о, ти, заря на всички карти е образ непознат,

създай от мене свят сега, тъй както аз без злоба

в човешки весел лик превърнах твоя крачещ кръг.

Край