Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Дилън Томас. И смъртта ще остане без царство

Съставил и превел от английски: Александър Шурбанов

Английска. Първо издание

Народна култура, София, 1992

ISBN 954–04–0007–4

Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата.

 

Водещ редактор: Федя Филкова

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник: Стефан Груев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректор: Евгения Джамбазова

Формат 70×90/32. Тираж 3000. Печатни коли 7. Издателски коли 4,09

ДФ Полиграфически комбинат — София

 

Dylan Thomas. Collected Poems, 1934–1952

J. M. Dent & Sons Ltd. Aldine House Belford Street, London, 1971


Нима тъй скоро слънцето послушно

(чуй, господарю утре),

ще разгадае времето и туй килерче прашно

(мъглата с кост на кутре

плътта ще разтръби),

разтреби, за да премени хрущялите ми пищно

и голото яйце да закрепи,

 

подробно господарят утре с гъба

(туй раната записва),

гледач на великани над разсеченото дъно

(мъглата — жадна жаба

с прибоите закусва),

ви обяснява, господа, а неговото странно

покорно утре през храната писва.

 

При слънцето на служба с всяка жила —

обред на светлината —

с въпрос извличам остър нокът от костта на мишка

и камъка с опашка

улавям в пелената,

а почвата скимти, че аз съм острозъба хала

и мъртвото пониква от земята.

 

Нима тъй скоро моят ръст, о боже,

(сам господарят утре

две водни стъпки отпечатва в семенното ложе),

със зарево отвътре

ще вдигне облак прав,

подвижен център, извисен в мъгливия покров,

невидим върху своя собствен дънер,

 

и от дърветата по-дълъг крак,

тоз, вътре що живее —

и господин, и господар с очи от черен мрак,

с очи, утроба вие

и целият любезен ад, глух като часов кръг,

отеква с гръм рева на този рог.

Край