Дилън Томас
Защо смразява източният вятър

Защо смразява източният вятър,

а южният разхлажда, няма да се знае,

дордето ветроизворът пресъхне

и ветрите, понесли плодовете

на хиляди грехопадения, престанат

най-сетне да заливат запада.

Защо коприната е ласкава при допир,

а камъкът ранява, ще разпитва

детето до последния си ден,

защо дъждът среднощен и кръвта

засищат жаждата — за всичко туй

то ще получи един черен отговор.

 

Децата питат: „Дядо Мраз ще дойде ли?“

Ще сграбчат ли в юмрука си комета?

Не — чак дордето в детските очи

прахта им дългосетен сън поръси

и здрачът се препълни с детски духове,

чак дотогава няма да отекне

бял отговор от покривното било.

 

Всичко се знае — някои доволни

по звезден зов потеглят с ветровете,

макар че към какво зоват звездите,

кръжейки покрай кулите небесни,

дорде угаснат, тук едва се чува.

Доволен чувам аз „Бъди доволен!“

като звънец по дълги коридори,

 

„Живей без отговор!“ — и тъй живея

без отговор на онзи детски вик

към ехото, човека-мраз и призрачните

комети над издигнати юмруци.