Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Дилън Томас. И смъртта ще остане без царство

Съставил и превел от английски: Александър Шурбанов

Английска. Първо издание

Народна култура, София, 1992

ISBN 954–04–0007–4

Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата.

 

Водещ редактор: Федя Филкова

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник: Стефан Груев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректор: Евгения Джамбазова

Формат 70×90/32. Тираж 3000. Печатни коли 7. Издателски коли 4,09

ДФ Полиграфически комбинат — София

 

Dylan Thomas. Collected Poems, 1934–1952

J. M. Dent & Sons Ltd. Aldine House Belford Street, London, 1971


Дръжте се здраво в тези древни часове на куковия месец,

под вялата, четвърта лудост върху хълма на Гламорган,

дорде цветът зелен нагоре язди, за гонитбата на времето;

времето у един ездач на лудостта като човек от село

над скоковете на ездата с ловката си хрътка по петите

подкарва хората ми, рожби мои, от надвисналия юг.

 

За тебе, селски край, ловът е лятото, а декемврийски вирове

около кран и водна кула около надвиснали дървета

не виждат кънки този пети месец, птиците са отлетели;

дръжте се здраво, мои селски рожби, в разказния свят,

дорде зелената гора умира и сърните се повалят,

този пресечен и препускащ пръв сезон, за дивеча на лятото.

 

И ето екналите рогове на Англия със звук на образ

събират снежните ви конници и този хълм четириструнен

над морското черво отекнал гръмко, канарите съживява;

препятствия, огради, пушки сред надигащите се морени

като пружина в менгеме пропукват се, април костотрошача,

лисват на лудостта ловеца и надеждата, държана здраво

 

Четири времена като подплата падат над земите алени,

разхождат се на рожбите ми по лицата с кървава опашка,

времето, във ездач възправено, от впрегнатата долина;

дръжте се здраво, мои селски палавници, че сокол се спуска,

Гламорган се изправя златен цял, за падащите птици.

За вас ловът е лятото, додето пролетта препуска с гняв.

Край