Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Дилън Томас. И смъртта ще остане без царство

Съставил и превел от английски: Александър Шурбанов

Английска. Първо издание

Народна култура, София, 1992

ISBN 954–04–0007–4

Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата.

 

Водещ редактор: Федя Филкова

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник: Стефан Груев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректор: Евгения Джамбазова

Формат 70×90/32. Тираж 3000. Печатни коли 7. Издателски коли 4,09

ДФ Полиграфически комбинат — София

 

Dylan Thomas. Collected Poems, 1934–1952

J. M. Dent & Sons Ltd. Aldine House Belford Street, London, 1971


Не ме ли бащиниш ти, нито правата ръка

заради моята висока кула, лята в камък?

Не ме ли майчиниш, ни аз, какъвто съм така,

на влюбените дом, лежа и плащам срамен данък?

Не ме ли сестриниш ти, нито правата простъпка

за бойниците ми високи носиш като грях?

Не ме ли братимиш ти, ни катерейки се с тръпка,

откриваш в моите прозорци летния варак?

 

Не съм ли аз бащата също, както и момчето,

катерещото се момче, надничащо навред,

което вижда в заливчето плът и знойно лято?

Не съм ли и сестрата аз, спасителя ми блед?

Не съм ли всички вий край туй насочвано море,

където в кулата ми бъбрят охлюви и птици?

Не съм ли ти, решил прибоя с гръд да усмири,

ни покрив пясъчен, ни остри като кил мертеци?

 

Ти всичко туй си, каза тази, от която суках,

всичко си, каза онзи, който детски град превзе,

изправи се Аврамът, луд заради мен, и сякох,

те рекоха, секачи мили в моите нозе.

Аз съм, изрече кулата, отсечена навек,

той, който срина лудостта ми дървена, е смаян,

защото човекосеячи в сухи трици тук,

на морски кръг духът, се вдигат от праха окаян.

 

Не ме ли бащиниш ти върху пясъка рушащ?

Ти на сестрите си отец си, водорас продума,

от сол изсмукан бент, любимци на брега среднощ,

увлечени в играта си на кавалер и дама.

Все още ли на любовта аз тук ще бъда къща

напук на ветровитите зидари в моя град?

Домът на любовта и тази кула смърт, отвръщат,

лежат в незнание за онзи гробен грехояд.

Край