Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Дилън Томас. И смъртта ще остане без царство

Съставил и превел от английски: Александър Шурбанов

Английска. Първо издание

Народна култура, София, 1992

ISBN 954–04–0007–4

Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата.

 

Водещ редактор: Федя Филкова

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник: Стефан Груев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректор: Евгения Джамбазова

Формат 70×90/32. Тираж 3000. Печатни коли 7. Издателски коли 4,09

ДФ Полиграфически комбинат — София

 

Dylan Thomas. Collected Poems, 1934–1952

J. M. Dent & Sons Ltd. Aldine House Belford Street, London, 1971

История

  1. — Добавяне

Сънувах своя произход под сънна пот, пръсвах

черупката въртяща се, здрав

моторен мускул върху компресор, врязан

навътре в блян и арматурен нерв.

 

От членове, размерени от червея, свличах

се от набърчената плът, вещ

като пила в желязната трева, сплавен

в слънцата на човеколейна нощ.

 

И син на вени с капката на любовта, скъпа

твар в мозъка на костите, в скок

кълбото на наследството издух, пътник

на първа скорост в нощния човек.

 

Сънувах своя произход и пак умрях, блъснат

в сърцето ратно от шрапнел, мраз

съсирен в раната закърпена, смъртен

намордник на устата, яла газ.

 

Прозрял във втората си смърт, видях бърда, жетва

от бучиниш и от витла, кръв

ръждива връз калени мъртъвци, впрегнат

във втората си стръв през злака жив.

 

И силата проникна в мойто рождество, второ

изправяне на скелета или

обличане на голия ми дух. Зрелост

от пак изстраданата болка плю.

 

Сънувах своя произход под смъртна пот, впаднал

двукрат в кърмилното море, цял

пропит в солта Адамова, по днес с бляна

на нова мощ към слънцето съм полетял.

Край