Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Дилън Томас. И смъртта ще остане без царство

Съставил и превел от английски: Александър Шурбанов

Английска. Първо издание

Народна култура, София, 1992

ISBN 954–04–0007–4

Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата.

 

Водещ редактор: Федя Филкова

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник: Стефан Груев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректор: Евгения Джамбазова

Формат 70×90/32. Тираж 3000. Печатни коли 7. Издателски коли 4,09

ДФ Полиграфически комбинат — София

 

Dylan Thomas. Collected Poems, 1934–1952

J. M. Dent & Sons Ltd. Aldine House Belford Street, London, 1971


Особено когато октомврийски вятър

косата ми наказва с мразовити пръсти,

под слънчевия рак вървя по жар от листи

и сянката на рак ме следва по земята,

покрай морето, дето екне врява птича

и гарван простуден сред зимни съчки хрипне,

улисаното ми сърце шепти и тръпне

и сричковата кръв на думите изтича.

 

Потулен също в кулата на думите, се вглеждам

по хоризонта как вървят като дървета

жени от думи, духовете на децата

във дълга върволица пряко парка звезден.

Да ги направя ли от гласните крайбрежия,

от дъбовите гласове или от корени

на краища трънливи в звуци неизсвирепи,

да ги направя ли от водните наречия?

 

Иззад една саксия с папрат избуяла

часовникът върти опашка, нервен смисъл

лети в стрела през диска, утрото изказал

и ветровито време прогласил в петела.

Да ги направя ли от знаци на поляна?

Тревата, откъдето всичко в мен се взема,

се втурва през окото с червеева зима.

Да ги направя ли от грехове на врана?

 

Особено когато октомврийски вятър

(да ги направя ли с ориснически рими

на паешки език, с уелски звънки хълми?)

наказва със юмруци от цвекло земята,

да ги направя ли от безсърдечни звуци?

Пресъхна онова сърце, в кръвта химична

разчело бурята на ярост недалечна.

Чуй край морето тези тъмногласни птици.

Край