Дилън Томас
Там где водите на лицето ти кръжаха

Там, где водите на лицето ти кръжаха,

щом ги навинтвах, сухият ти дух днес дъха,

от дъното мъртвило вдига взор;

там, дето водни духове с коси пробиха

сковалия те лед, днес суховеят духа

през сол, през коренища и хайвер.

 

Там, где ресите ти зелени сплетки виха

по приливни въжа, днес стъпките се чуха

на онзи скитник — разнищвана стар;

той смазаните ножици зловещо маха,

дошъл, за да пререже всяка вада тиха,

да повали плода надлъж и шир.

 

Невидими, прибоите ти цъкат плавно

на прежни водорасли в ложето любовно —

на любовта тревата съхне днес;

край канарите ти в пространството безтревно

призраци на деца е копнение призивно

към живото море издигат глас.

 

Клепачите ти цветни няма тъй гробовно

да се затръшнат, докато вълшебство древно

витае над земя и синя вие;

корали ще цъфтят по ложето ти дивно

и в прилива ти змии ще се вият стръвно,

додето морски вери дишат в пас.