Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Форматиране и корекция
Диан Жон (2010)

Издание:

Радислав Кондаков. Легенди за земята и небето

Второ разширено електронно издание, 2010 г.

Връзка с автора: http://www.pisalka.net

 

Лиценз:

Използването на части или на цялото издание за некомерсиални цели е разрешено с посочване на автора и връзка към оригинала. Използването с комерсиална цел се договаря допълнително. Преработки на цялото или на части от произведението не се допускат.


Когато стигнеш пирамидите, ти ще чуеш странен шепот в себе си. И ще попиташ тогава:

— Кой е Ешуа-Бентам?

Но златният пясък няма да ти отговори, нито ветровете на великата пустиня. И ще потърсиш тогава старец — египтянин, за да ти разкаже една легенда: историята на Ешуа-Бентам.

И ще ти каже старецът:

„Живял едно време в Египет фараон на име Зинобий. Златни везни били неговият знак, защото закона почитал. Но строги били законите му и не прощавал фараонът на никой, който ги престъпвал. На крадците той взимал ръцете, а на измамниците — езика! Прелюбодейците плащали с очите си, а убийците и осквернителите на свещения Апис — с живота си! Но наклонила се везната на правдата и започнали палачите на Зинобий да убиват и за най-малките грешки и престъпления. И пропищели хората, но — спасение нямало!

Но заболяла дъщерята на фараона и сянка на смърт покрила младата жена. От край света идвали знахари, лечители и магове, и носели чудодейни билки и отвари, но — никой не помогнал! И със скъпоценни камъни и незнайни аромати изпълнили спалнята й, но тъмното було на смъртта все повече покривало бледото лице.

И отчаял се Зинобий — не можел да намери могъщият владетел лечител, който да помогне на дъщеря му. Озлобил се фараонът и черна омраза отровила сърцето, та утроила се жестокостта му.

И — палачите убивали!

Но дошъл отдалеч незнаен маг, и никой не го бил виждал, нито чувал името му. А то било — Ешуа-Бентам. И носил магът покривало от пурпур, а на колана му имало двадесет и две златни плочки, изписани с незнайни знаци и фигури.

Поискал среща странникът с фараона, за да помогне на дъщеря му. И приел го отчаяният баща.

Рекъл тогава Ешуа-Бентам на Зинобий:

— О, великий владетелю на Египет! Ще помогна на дъщеря ти и здрава ще бъде тя, все едно никога не е боледувала! От далечен извор с живот ще утоля жаждата на нейните уста, а ти, фараоне, няма и следа от болест да намериш! О, Зинобий — аз дъщеря ти ще излекувам! Но, господарю, искам нещо в замяна!

Отговорил му фараонът:

— Кажи, непознати лечителю! Кажи — какво искаш? О, знай — видя ли дъщеря си здрава и чуя ли пак смехът й да изпълва двореца, то граници няма да има щедростта ми! Видя ли отново светлината на живота в бадемовите й очи и усетя ли пак топлината на нейната прегръдка, то — чуй ме — аз всичко ще ти дам! Искай, Ешуа-Бентам, и ще ти дам: само върни светлината на Египет!

Поклонил се Ешуа-Бентам и рекъл:

— Благодаря ти, владетелю, за щедростта! Аз искам само едно — да водят при мен всички престъпници, осъдени най-справедливо за гнусните си престъпления! Нека, фараоне, ги водят, след като присъдата изпълнена е!

Погледнал изумен тогава фараона тъмните, непроницаеми очи и разбрал, че магът е сериозен. Изправил се тогава и казал властно:

— Така да бъде!

Завели Ешуа-Бентам при болната принцеса. Но той не носел бляскави камъни и тежки аромати. Не разгърнал дебели книги със странни знаци, нито незнайни отвари приготвил. Положил ръце Ешуа-Бентам над младата жена и зашепнал молитви на странен език. И станало чудо — тя отворила очи и нежна руменина обагрила бледото лице. Не казала нищо, но очите й били пълни с благодарност!

След като всички се уверили, че принцесата е здрава, започнали най-големите тържества в историята на Египет. И седем дни всички празнували и се веселили, а Зинобий не можел да си намери място от щастие.

Изпълнил фараонът своето обещание и всички престъпници били пращани при Ешуа-Бентам. Всички минавали през него — някои без ръка, някои без очи, а трети донасяли, защото нямали крака. И на всички помагал, нямало престъпник неизлекуван от него. На ослепените — той върнал зрението, а на осакатените — ръцете и краката! И всички излекувани оставали при него — за да учат тази велика наука: и те не били вече престъпници!

И дори самият Зинобий се променил и смекчил законите. Дали голямата болка смекчила сърцето му, или голямата радост — съживила душата му? Или може би примерът на великия Ешуа-Бентам му подействал? Ние — не знаем! Но знаем едно — в египетската душа винаги ще има място за Ешуа-Бентам!“

И така ще свърши старецът своя разказ, а ти ще си тръгнеш окрилен от непознато чувство. А чуеш ли пак в себе си незнаен глас да шепне: кой е Ешуа-Бентам; ти ще отвърнеш:

— Когато ти отрежат ръцете, ти — ще разбереш кой е Ешуа-Бентам!

Когато ти извадят очите, ти — ще разбереш кой е Ешуа-Бентам!

Когато загубиш главата си, ти — ще разбереш кой е Ешуа-Бентам!

Край