Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Притча
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране и корекция
- Диан Жон (2010)
Издание:
Радислав Кондаков. Легенди за земята и небето
Второ разширено електронно издание, 2010 г.
Връзка с автора: http://www.pisalka.net
Лиценз:
Използването на части или на цялото издание за некомерсиални цели е разрешено с посочване на автора и връзка към оригинала. Използването с комерсиална цел се договаря допълнително. Преработки на цялото или на части от произведението не се допускат.
История
- — Добавяне
Бог създаде Небето и Земята, и красиви бяха те. Като невеста и младоженец те заживяха щастливо — и зарадва се Всевишния. Но, едно им тежеше — разделени бяха и все не можеха да се стигнат. Далеч бяха един от друг Небесния хляб и водата на Живота.
И реши Бог живи твари да създаде — Небето и Земята да радват. Появиха се тогава растенията и животните, и цялата Земя изпълниха — да не е самотно сърцето й. Навсякъде бяха те, пъстри, шарени и гиздави — самотният взор на Небето с живот и радост да изпълнят.
Зарадваха се Небето и Земята, и като свои деца растенията и животните приеха. Но и тази радост празнината им не запълни, защото — разделени бяха!
И замисли се Бог как Небето и Земята да свърже, и тъгата им да разсее.
Реши тогава Вечния да създаде човека — жива стълба между влюбените. Да направи човека син на Небето и Земята.
Но дошъл ангела на Истината и рекъл на Бога:
— Господи, не създавай човека! То твоята Истина ще изкриви и всички на своята воля ще иска да подчини! О, Боже — той ще завладее света!
Бог нищо не рекъл, но продължил своята работа. Дошъл тогава при него ангелът на Правдата и му казал:
— О, Господи — чуй ме! Не създавай човека, корави и жестоко ще е сърцето му. Само за едно ще го е грижа — за самия него! О, Боже — та ще подаде ли човека ръка на страдащите?
И този път замълчал Бог, и над човека продължил да работи. Но явил се при него ангелът на Мира и рекъл на Всевишния:
— Господи, Боже мой, моля те — не прави човека! Защото насилие дишат ноздрите му и син на раздор е той. О, Боже — той цялата Земя с кръв ще напои!
Мрак легнал на Божието лице и отказал се Вечния от своето творчество. Дощла тогава при него, от края на Всемира, дъщерята на Милосърдието. Поклонила се на Бога и рекла:
— Отче мой, каквото си намислил — направи го! Велика е Божията промисъл и свещено е за мен твоето желание! Направи човека, а аз ще го науча как се люби и сърцето му с милосърдие ще изпълня! И всички да се откажат от него — аз няма да го оставя!
Светнало Лицето на Бога и решил да завърши своето дело — да направи човека по образ и подобие свое!
А на дъщерята на Милосърдието рекъл:
— Бъди благословена, защото ти ще си спасението на хората! И ще те наричат — Христос!