Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Лекция, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Анекдот
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.

NomaD

 

Издание:

Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби

КК „Труд“, 2001

Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““

Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001

ISBN: 954-528-231-2

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)

Пушков каза:

— Жената е стан на любовта.

И мигом получи един по мутрата.

— За какво? — попита Пушков.

Но тъй като не получи отговор, продължи:

— Смятам, че към жената трябва да се подхожда отдолу. Жените обичат това и само се правят, че не го обичат.

Пак цапнаха Пушков по мутрата.

— Ама на какво прилича това, другари! Щом е така, хич няма и да говоря — каза Пушков.

Но след като изчака четвърт минута, продължи:

— Жената е устроена така, че цялата е мека и влажна.

Но тук пак го цапнаха по мутрата. Пушков се направи, че не е забелязал, и продължи:

— Ако подушиш жената…

Но толкова силно го праснаха по мутрата, че той се хвана за бузата и каза:

— Другари, абсолютно невъзможно е да се изнася лекция при тези условия. Ако това се повтори още веднъж, ще млъкна.

Изчака четвърт минута и продължи:

— Докъде стигнахме? А, да! Та така. Жената обича да се гледа. Сяда пред огледалото чисто гола…

При тези думи Пушков пак получи един по мутрата.

— Гола — повтори Пушков.

Бух! — праснаха го по мутрата.

— Гола! — викна Пушков.

Бух! — праснаха го по мутрата.

— Гола! Гола жена! Гола женичка! — дуднеше Пушков.

Бух! Бух! Бух! — удряха го по мутрата.

— Гола жена с черпак в ръце! — викаше Пушков.

Бух! Бух! — сипеха се ударите върху му.

— Върти си опашката! — крещеше Пушков, като се мъчеше да се предпази от ударите — Гола монахиня!

Но в този момент го удариха толкова силно, че той загуби съзнание и рухна като покосен на пода.

 

12 октомври 1940 година

Край