Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Лекция, 1940 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ася Григорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Анекдот
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.
Издание:
Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби
КК „Труд“, 2001
Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““
Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001
ISBN: 954-528-231-2
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)
Пушков каза:
— Жената е стан на любовта.
И мигом получи един по мутрата.
— За какво? — попита Пушков.
Но тъй като не получи отговор, продължи:
— Смятам, че към жената трябва да се подхожда отдолу. Жените обичат това и само се правят, че не го обичат.
Пак цапнаха Пушков по мутрата.
— Ама на какво прилича това, другари! Щом е така, хич няма и да говоря — каза Пушков.
Но след като изчака четвърт минута, продължи:
— Жената е устроена така, че цялата е мека и влажна.
Но тук пак го цапнаха по мутрата. Пушков се направи, че не е забелязал, и продължи:
— Ако подушиш жената…
Но толкова силно го праснаха по мутрата, че той се хвана за бузата и каза:
— Другари, абсолютно невъзможно е да се изнася лекция при тези условия. Ако това се повтори още веднъж, ще млъкна.
Изчака четвърт минута и продължи:
— Докъде стигнахме? А, да! Та така. Жената обича да се гледа. Сяда пред огледалото чисто гола…
При тези думи Пушков пак получи един по мутрата.
— Гола — повтори Пушков.
Бух! — праснаха го по мутрата.
— Гола! — викна Пушков.
Бух! — праснаха го по мутрата.
— Гола! Гола жена! Гола женичка! — дуднеше Пушков.
Бух! Бух! Бух! — удряха го по мутрата.
— Гола жена с черпак в ръце! — викаше Пушков.
Бух! Бух! — сипеха се ударите върху му.
— Върти си опашката! — крещеше Пушков, като се мъчеше да се предпази от ударите — Гола монахиня!
Но в този момент го удариха толкова силно, че той загуби съзнание и рухна като покосен на пода.
12 октомври 1940 година