Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Связь, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Анекдот
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.

NomaD

 

Издание:

Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби

КК „Труд“, 2001

Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““

Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001

ISBN: 954-528-231-2

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)

Философе!

1. Пиша ви в отговор на писмото, което се каните да ми напишете в отговор на писмото, което ви написах. 2. Един цигулар си купи магнит и го помъкна към къщи. По пътя го нападнаха хулигани и му събориха шапката. Вятърът я подхвана и я понесе по улицата. 3. Цигуларят остави магнита на земята и хукна след шапката си. Шапката цопна в локва с азотна киселина и там се стопи. 4. В това време хулиганите задигнаха магнита и изчезнаха. 5. Цигуларят се прибра вкъщи без палто и без шапка, защото шапката му се стопи в локвата с азотна киселина и разстроеният цигулар си забрави палтото в трамвая. 6. Кондукторът от онзи трамвай занесе палтото на битпазар и го размени за сметана, булгур и домати. 7. Тъстът на кондуктора преяде с доматите и умря. Оставиха трупа му в моргата, но там го объркаха и вместо тъста на кондуктора погребаха някаква бабичка. 8. На гроба на бабичката сложиха бяла плочата с надпис „Антон Сергеевич Кондратиев“. 9. След единайсет години колоната беше проядена от червеи и падна. А пазачът на гробището я разряза на четири и я изгори в печката. А жената на пазача свари на този огън супа от карфиол. 10. Но тъкмо супата беше почти готова, стенният часовник се откачи и цопна баш в тенджерата. Извадиха часовника, но в него имаше дървеници и сега те се оказаха в супата. Дадоха супата на просяка Тимофей. 11. Просякът Тимофей си хапна супа с дървеници и разказа на просяка Николай за добрината на гробищния пазач. 12. На другия ден просякът Николай отиде при пазача и почна да го врънка за милостиня. Но пазачът не му даде нищо и го изгони. 13. Просякът Николай много се ядоса и подпали къщата на пазача. 14. От къщата огънят се прехвърли на черквата и черквата изгоря. Проведе се дълго разследване, но не успяха да открият причината за пожара. 16. На мястото на църквата построиха клуб. Откриването му беше отбелязано с концерт, в който участваше и оня цигулар, който преди четиринайсет години загуби палтото си. 17. А сред публиката беше синът на един от хулиганите, които преди четиринайсет години събориха шапката на цигуларя. 18. След концерта те си тръгнаха към къщи в един трамвай. Но ватман на следващия трамвай беше същият онзи кондуктор, който навремето продаде палтото на цигуларя на битпазар. 19. И ето че пътуват късно вечерта из града: отпред — цигуларят и синът на хулигана, а след тях ватманът — бившият кондуктор. 20. Пътуват си те и не подозират за връзката помежду им и няма да я научат до сетния си час.

 

14 септември 1937 година

Край