Даниил Хармс
Власт

Фаол каза: „Грешим и вършим добро слепешката. Един готвач карал велосипед и като стигнал до Казанския събор, внезапно изчезнал. Знае ли той какво му е писано да сътвори: добро или зло? Или друга случка: един артист си купил кожух и на пръв поглед направил добро на бабичката, която продавала този кожух от нужда, затова пък на друга бабичка, а по-точно на майка си, която живеела при него и спяла в антрето, където артистът окачил новия си кожух, той сторил, както излиза, зло, понеже новият кожух миришел така нетърпимо на нафталин и формалин, че бабичката, майката на този артист, веднъж не могла да се събуди и умряла. И още една случка: един графолог препил с водка и такива ги свършил, че и самият полковник Дибич не би могъл да отличи доброто от злото. Много е трудно да различиш греха от добрината.“

Мишин се замисли над думите на Фаол и падна от стола.

— Хо-хо — каза той, докато лежеше на пода, — че-че.

Фаол продължи: „Да вземем любовта. Уж е хубаво, а като че е и лошо. От една страна, е казано: обичай, а, от друга страна, е казано: не глези. Може би е по-добре изобщо да не се влюбваш? А е казано: обичай. А като обичаш — глезиш. Как да постъпиш? Може би да се влюбиш, но другояче? Тогава защо при всички народи една и съща дума изразява обичта — и едната, и другата? Например един артист обичал майка си и едно младичко пухкаво девойче. И ги обичал по различен начин. Давал на девойчето по-голямата част от заплатата си. Майка му честичко гладувала, а девойчето пиело и ядяло за трима. Майката на артиста спяла на пода в антрето, а девойчето имало на разположение две хубави стаи. То имало четири палта, а майката — едно. И ето че артистът взел от майка си нейното единствено палто и ушил от него пола на девойчето. И най-после артистът глезел девойчето, но не и майка си — нея я обичал с чиста любов. Но смъртта на майка му го плашела, а смъртта на девойчето не го плашела. И когато майка му умряла, артистът плакал, а когато девойчето се изхлузило от прозореца и също умряло, артистът не плакал и си намерил друго девойче. Излиза, че майката се цени като уникат, нещо като рядка марка, която не можеш замени с друга.“

— Шо-шо — каза Мишин, излегнат на пода. — Хо-хо.

Фаол продължи: „И това ми било чиста любов! Такава любов добро нещо ли е? А ако не е, тогава как да обичаш? Една майка обичала детето си. То било на две години и половина. Майката го носела в градината и го пускала в пясъка. И другите майки пускали там децата си. И понякога на пясъка се струпвали до четирийсет малки дечица. Но веднъж в градината се появило бясно куче, хвърлило се право към децата и започнало да ги хапе. Майките с вопли се спуснали към децата, включително нашата майка. Жертвайки себе си, тя се хвърлила към кучето и измъкнала от неговата паст, както й се сторило, собственото си дете. Но като изтръгнала детето, видяла, че това не е нейното дете, и го хвърлила обратно на кучето, за да хване и спаси от смърт своето легнало до него дете. Кой ще ми отговори: съгрешила ли е тя, или е сторила добро?“

— Сю-сю — каза Мишин, докато се търкаляше по пода.

Фаол продължи: „Съгрешава ли камъкът? Съгрешава ли дървото? Съгрешава ли звярът? Или само човекът съгрешава?“

— Млям-млям — каза Мишин в отговор на думите на Фаол, — шуп-шуп.

Фаол продължи: „Ако само човекът греши, излиза, че греховете на света са събрани единствено в човека. Грехът не влиза в човека, а само излиза от него. Както храната: човекът изяжда хубавото и изхвърля лошото. В света няма нищо лошо, само онова, което е минало през човека, може да стане лошо.“

— Умняф — каза Мишин, като се опитваше да се изправи.

Фаол продължи: „Говоря за любовта, говоря за трите наши състояния, които се наричат с една и съща дума — «Любов». Дали това е грешка на езика, или всички тези състояния са едно и също? Любовта на майката към детето, любовта на детето към майката и любовта на мъжа към жената — може би всичко това е просто любов?“

— Определено — каза Мишин и закима.

Фаол рече: „Да, мисля, че същността на любовта не се променя от това, кой кого обича. На всеки човек е отпуснато известно количество любов. И всеки търси къде да я приложи, без да отхвърля своите фузеляжек. Разкриването на дребните ми тайни и разголването на душата ми ще прилича на чувал със стърготини.“

— Стига! — викна Мишин и скочи от пода. — Пукни!

И Фаол се разсипа като некачествена захар.