Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Охотники, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ася Григорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Анекдот
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.
Издание:
Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби
КК „Труд“, 2001
Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““
Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001
ISBN: 954-528-231-2
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)
Шест души тръгнаха на лов, а се върнаха само четирима.
Двама не се върнаха.
Окнов, Козлов, Стрючков и Мотилков се прибраха вкъщи благополучно, а Широков и Каблуков загинаха по време на лова.
На другия ден Окнов беше разстроен и дори не му се говореше. Козлов го следваше неотстъпно и му досаждаше с разни въпроси, с което вбеси Окнов до краен предел.
Козлов: Пуши ли ти се?
Окнов: Не.
Козлов: Искаш ли да ти донеса онова?
Окнов: Не.
Козлов: А не искаш ли да ти разкажа нещо смешно?
Окнов: Не.
Козлов: Не искаш ли да пийнеш нещо? Ето тука имам чай с коняк.
Окнов: Не ти ли стига, че те ударих по тила с този камък, ами искаш и крака да ти откъсна.
Стрючков и Мотилков: Какво правите? Какво правите?
Козлов: Вдигнете ме от земята.
Мотилков: Не се тревожи, раната ще зарасне.
Козлов: Къде е Окнов?
Окнов (изскубва крака на Козлов): Тук съм, тук съм, ето ме!!
Козлов: Ох, майчице!
Стрючков и Мотилков: Ама той май че наистина му откъсна крака!
Окнов: Откъснах го и го хвърлих ей там!
Стрючков: Това е злодеяние!
Окнов: Какво-о?
Стрючков: … ание…
Окнов: Какво-о?
Стрючков: Ни… ни… нищо.
Козлов: И как ще стигна до вкъщи?
Мотилков: Не се тревожи, ще ти направим дървен крак.
Стрючков: Можеш ли да стоиш на един крак?
Козлов: Мога, но не особено.
Стрючков: Е, ние ще те подкрепяме.
Окнов: Пуснете ме при него!
Стрючков: Не, не, по-добре си върви!
Окнов: Не, пуснете ме!. Пуснете ме!… Пускай… Ей това исках да направя!
Стрючков и Мотилков: Какъв ужас!
Окнов: Ха-ха-ха!
Мотилков: А къде е Козлов?
Стрючков: Изпълзя в храстите!
Мотилков: Козлов, тука ли си?
Козлов: (Шаша)…!
Мотилков: Ето докъде стигна!
Стрючков: Какво да правим с него?
Мотилков: Вече нищо не може да се направи. Според мен трябва просто да го удушим. Козлов! Ей, Козлов! Чуваш ли ме?
Козлов: Ох, чувам, но слабо.
Мотилков: Не се вълнувай, братле. Сега ще те удушим. Чакай!… Ето… ето… ето.
Стрючков: Още малко насам! А така, а така! Оп-пала! Насам… Уф, свърши се!
Мотилков: Край!
Окнов: Господи, помилуй!