Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Мария и Аня обращали на себя внимание…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Анекдот
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.

NomaD

 

Издание:

Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби

КК „Труд“, 2001

Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““

Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001

ISBN: 954-528-231-2

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)

Мария и Аня привличаха хорските погледи. И двете едни такива хубавки с червените си шапчици.

— Видях една жена милиционер — рече Аня, — беше с шалвари и метална каска.

— Да, бе — поде Мария, — много е смешно. Вчера, гледам, върви по канала милиционер и носи в ръце червен вързоп. Като се приближих, видях, че носи детенце в червено одеяло. След няколко крачки отново срещнах милиционер с бебе в червено одеяло. Малко по-късно пак срещнах милиционер с бебе и пак в червено одеяло. Беше много смешно шествие на милиционери, понесли в ръце бебета, увити в червени одеяла. Оказа се, че това са жени милиционери, току-що излезли от „Опазване на майчинството и детството“, където раздавали на децата им стандартни червени одеяла.

— И с каски ли бяха? — попита Аня.

— Да — каза Мария. — Ей сега ще се качим на моста и ще ти покажа откъде Андрей Михайлович е видял удавник във Фонтанка.

— Андрей Михайлович каза, че пръв е видял удавника Шагун — рече Аня.

— Не, не, Аня, объркали сте се.

 

(1934–1937)

Край