Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Кассирша, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Анекдот
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.

NomaD

 

Издание:

Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби

КК „Труд“, 2001

Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““

Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001

ISBN: 954-528-231-2

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)

Маша намери гъба, откъсна я и я отнесе на пазара. На пазара фраснаха Маша по главата, а отгоре на всичко й обещаха да я ударят и по краката. Тя се уплаши и избяга. Дотича до наркоопа и понечи да се скрие зад касата. Но завеждащият съгледа Маша и я пита: „Какво е това в ръцете ти?“ А Маша отвръща: „Гъба.“ Завеждащият й вика: „Виж я ти, каква е наперена! Искаш ли да те взема на работа?“ Маша му отвръща: „Ама няма да ме вземеш.“ Завеждащият й казва „Ще те взема, и още как!“ и я взема да върти касата.

Маша въртя, въртя касата, но не щеш ли — умря. Дойде милиция, състави протокол и накара завеждащия да плати глоба — 15 рубли.

Завеждащият пита: „За какво е тая глоба?“ А милицията вика: „За убийство.“ Завеждащият се уплаши, плати на бърза ръка глобата и казва: „Само по-бързо махнете от тука тази умряла касиерка.“ А продавачът от щанда за плодове се обажда: „Не, не е вярно, тя не беше касиерка. Въртеше само ръчката на касата. Ето я касиерката, седи ей там.“ Милицията отвръща:

— За нас е все едно: като е наредено да изнесем касиерката, ще я изнесем.

И милицията се запъти към касиерката.

Касиерката легна на пода зад касата и вика: „Няма да дойда.“ Милицията й казва: „И защо, глупачке, няма да дойдеш?“ Касиерката вика: „Жива ще ме погребете.“

Милицията се зае да вдига касиерката от пода, но все не можеше да я вдигне — много дебела беше.

— Хванете я за краката — рече продавачът от щанда за плодове.

— Не — намеси се завеждащият, — на мен тази касиерка ми е вместо жена. И затова ви моля, не я разголвайте отдолу. Касиерката вика: „Чувате ли? Да не сте посмели да ме разголвате отдолу“.

Милицията хвана касиерката под мишниците и като я влачеше, я измъкна навън.

Завеждащият нареди на продавачите да подредят магазина и да започнат да продават.

— А с покойницата какво да правим? — попита продавачът от щанда за плодове, като посочи Маша.

— Боже мой — рече завеждащият. — Ама наистина, какво да правим с покойницата?

— И кой ще седи на касата? — попита продавачът.

Завеждащият се хвана за главата. Разпиля с коляно ябълките по тезгяха и каза:

— Хе-хе! Не можете да ме притиснете лесно! На касата ще сложим покойницата, а публиката може и да не разбере кой седи там.

Сложиха покойницата на касата, в устата й боднаха цигарка, за да прилича повече на жива, а в ръцете й за по-правдоподобно сложиха гъбата. Седи си покойницата зад касата като жива, само дето цветът на лицето й е наситено зелен и едното око е отворено, а другото — напълно затворено.

— Нищо — вика завеждащият, — ще мине.

А публиката вече чука по вратата, вълнува се защо не отварят магазина. И най-вече една домакиня в копринено манто като се разкрещя: размахва пазарската чанта и вече се прицелва с ток в дръжката на вратата. А след домакинята някаква бабишкера, нахлупила на главата си калъфка за възглавница, вика, кара се и нарича завеждащия кооперативния магазин пинтия.

Завеждащият отвори вратата и пусна публиката. Публиката се насочи първо към щанда за месо, а после натам, където продават захар и пипер. А бабата тръгна право към рибния щанд, но по пътя погледна касиерката и се спря.

— Господи — рече, — нечиста сила!

Домакинята в коприненото манто, обиколила на бърза ръка всички щандове, и тя се носи право към касата. Но едва погледнала към касиерката, моментално спира, стои, без да гъкне, и гледа. Продавачите също мълчат и гледат завеждащия. А завеждащият поглежда иззад тезгяха и чака да види какво ще стане.

Домакинята в коприненото манто се обърна към продавачите и пита:

— Кой седи на касата?

Но продавачите мълчат, понеже не знаят какво да кажат.

Завеждащият също мълчи.

А в това време народът се стича от всички страни. Вече се събира тълпа и на улицата. Появяват се портиери. Дочуват се свирки. С една дума, истински скандал.

Тълпата беше готова да стои пред магазина, ако ще, и до вечерта, но някой каза, че на улица „Езерна“ някакви баби падат от прозорците. Тъй че тълпата около кооперативния магазин пооредя, след като мнозина се преместиха на улица „Езерна“.

 

31 август 1936 година

Край
Читателите на „Касиерка“ са прочели и: