Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Сонет, 1935 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ася Григорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Анекдот
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.
Издание:
Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби
КК „Труд“, 2001
Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““
Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001
ISBN: 954-528-231-2
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)
Случи ми се нещо невероятно: изведнъж забравих, кое число върви първо — 7 или 8?
Отидох при съседите да ги питам какво мислят по този въпрос.
И какво беше учудването ни, когато внезапно установиха, че и те не могат да си спомнят реда на броене. Помнеха 1, 2, 3, 4, 5 и 6, а по-нататък бяха забравили.
Тръгнахме всички заедно към големия гастроном на ъгъла на „Знаменска“ и „Басейнова“ и казахме на касиерката за нашата главоблъсканица. Касиерката се усмихна тъжно, изплези езиче и като смръщи леко носле, рече:
— Според мен седем е след осем в случаите, когато осем е след седем.
Благодарихме на касиерката и радостно изскочихме от магазина. Но като вникнахме в думите й, пак изпаднахме в униние, понеже ни се сториха лишени от какъвто и да било смисъл.
Какво да сторим? Отидохме в Лятната градина и започнахме да броим дърветата. Като стигнахме до шестото, запънахме и започнахме да спорим: според едни следваше 7, а според други — 8.
Кой знае колко дълго щяхме да спорим, но за щастие някакво хлапе се изтърси от пейката и си счупи челюстта. Това ни отвлече вниманието от спора.
А след туй се разотидохме по къщите.
12 ноември 1935 година