Владимир Палей
Странник

До него бях застанал.

Той се молеше.

Надзърнах във очите му случайно

и стори ми се, че видях небето

във цялата му красота безмълвна…

И дълго аз, отбилият се в храма,

за да намеря бързо, мигновено

забвение в молитвата припряна,

не можех да отвърна ласкав поглед

от чудните, сияещи очи…

 

И изведнъж, на улицата вече,

сред тълпата бързаща и шумна,

повярва изтерзаната душа –

светът със чудеса ще се изпълни

и мъртвите сърца не ще престанат

на Твоя глас, Иисусе, да откликват,

докато в жадните очи на скитника

не потъмнее светлината Твоя,

запалена от неизказаната святост.