Александър Фьодоров
Сириус

Надменен Сириус във нощното небе стоеше.

Сред клоните премръзнали звънтеше леден вихър.

В разпенените гребени на тежките вълни

сиянието лунно като искри блестеше.

 

Но вече отшумяваше далеч ревът им гърлен,

като от планина се срутваха с търкаляне,

от пяната отвяваше вихрушката парцали,

и по скалите черни безредно ги разхвърляше.

 

В спокойните пристанища люлееха се кораби.

Аз забелязах пламъче в далечината гордо:

то ту се появяваше, ту чезнеше тревожно.

 

Чия душа си ти? Какво те води тука?

И нова сред звездите звездица заблещука…

На мястото на пламъка морето траур сложи.

 

1903