Зинаида Хипиус
Огледала

Не сте я видели, така ли?

В градина ли, в парк ли — не зная,

блести огледална зала.

И долу, в тревата, в края,

и горе, ей там, на елхата,

сред сови и сойки кресливи,

сред клончета в меки извиви

сияят огледалата.

Я в горното виж — морава,

от долното — облаци смигат…

И всяко от тях е лукаво —

земя и небе не му стигат.

Едно в друго те се оглеждат,

взаимно се възпроизвеждат.

Тревата и изгревът ален

в тях смесват се в багри забавни

и там — във мига огледален

небесно и земно са равни.

 

1936 г.