Вероника Долина
Какво искаш, Любов, от мен?…

Какво искаш, Любов, от мен?

Аз не съм ти опитен заек,

че да се мъча ден подир ден.

Ще повърна от тебе, да знаеш.

 

Докога ще ме стържеш със тази

вярност на любимия в прага?

По-добре би било да ме пазиш —

не от друг, а от себе си, драга.

 

Защо гледаш във ъгъла

и въртиш този пръстен коварно?

Или със злоба си ме излъгала,

или се шегуваш бездарно.

 

Ако устните ти не бяха горчиви,

щеше покрай мене да минеш.

Само ти ми диктуваш стихове,

кръжиш над мен от години.

 

Ту с вода ме заливаш, ту с огън.

Ту ми шепнеш, в ушите ми пискаш.

Какво искаш толкова много?

Кажи най-после, Любов, какво искаш!