Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Последняя песня, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Корекция
NomaD (2010)
Източник
Литературен клуб

История

  1. — Добавяне

Не ме плашат бедите, покоя,

нито зимния облачен ден.

Но се срещнах със нещо такова,

че смути сериозно и мен.

 

Аз се сепнах от някакви викове

и семейството свое погледнах.

„Вероника, — крещи — Вероника!

Аз съм твоята песен последна.“

 

„Какво искаш? — аз тихо му казвам —

Спят мъжа ми, детето и всички.

Аз съм днеска от работа смазана.

Кой си ти? Говори без шегички.“

 

Но от никъде лъч не избликва

и наоколо — нощ непрогледна.

„Вероника, — зове — Вероника!

Аз съм твоята песен последна.“

 

Като нощна сова ли кръжиш над мене?

Съдия ли си на ранната ми есен?

Аз съм сам-сама. И уморена.

Чуваш ли, моя глупава песен!

 

Под какви товари съм вървяла,

но живота си не искам да загубя.

О, ти моя Музо подивяла!

Само теб съм любила и любя.

 

Но пак нищо не трепна във мрака,

светлината потърсих навън.

Само куче на двора проплака —

нарушила бях кучешки сън.

 

И във мен съвършенство проникна,

и ме гали и сякаш расте:

„Вероника, — шепти — Вероника!

Аз все още съм тука, със теб“…

Край