Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Последняя песня, 1979 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иван Груев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Не ме плашат бедите, покоя,
нито зимния облачен ден.
Но се срещнах със нещо такова,
че смути сериозно и мен.
Аз се сепнах от някакви викове
и семейството свое погледнах.
„Вероника, — крещи — Вероника!
Аз съм твоята песен последна.“
„Какво искаш? — аз тихо му казвам —
Спят мъжа ми, детето и всички.
Аз съм днеска от работа смазана.
Кой си ти? Говори без шегички.“
Но от никъде лъч не избликва
и наоколо — нощ непрогледна.
„Вероника, — зове — Вероника!
Аз съм твоята песен последна.“
Като нощна сова ли кръжиш над мене?
Съдия ли си на ранната ми есен?
Аз съм сам-сама. И уморена.
Чуваш ли, моя глупава песен!
Под какви товари съм вървяла,
но живота си не искам да загубя.
О, ти моя Музо подивяла!
Само теб съм любила и любя.
Но пак нищо не трепна във мрака,
светлината потърсих навън.
Само куче на двора проплака —
нарушила бях кучешки сън.
И във мен съвършенство проникна,
и ме гали и сякаш расте:
„Вероника, — шепти — Вероника!
Аз все още съм тука, със теб“…