Александър Ерьоменко
Игор Александрович Антонов…

Игор Александрович Антонов,

твойта смърт е вече наближила.

Скоро като няколко фотона

над главите ни ще се изнижеш.

 

Ех, момче московско, ти изгаряш

като Буда в пълно просветление.

Там ще те изгледат с изумление

Рамакришна, Келдиш и Гагарин.

 

Аз не помня много думи вече,

но докрай ще помня — заблестя

улицата, дето ти се свлече,

и в асфалта цъфнаха цветя.

 

Затова в гъмжилото ни спряло

даже да се вслуша в своя глас,

ще заема крайното стъпало

на Блаватска в стълбицата аз.

 

Кали-Юга — туй е центрофуга,

и за да не изхвърчим съвсем,

се държим до смърт едни за други

отстрани на Млечното шосе.

 

И когато знаците астрални

по земята изпопадат, ти

ще обхождаш с дънките си кални

кръчмите като Христос почти.

 

А когато в сетно въплъщение

в цялата си мощ се изразиш,

нека твойто кратко озарение

мрака необятен порази.