Елин Пелин
Литературни премии

В културните страни, дето на литературата и изкуствата се гледа не така, както у нас, академиите, държавата и културните дружества ежегодно дават субсидии и награди за насърчение на млади писатели и художници или за особено отличие на някое ценно произведение. Във Франция, Германия и Скандинавските държави има по няколко такива премии. Даже в Румъния държавата всеки няколко години дава по една крупна премия за най-доброто произведение на художествената литература. Скандинавските държави са били особено щедри, когато е трябвало да насърчат един млад писател или художник. Повечето от големите северни писатели са се ползували от субсидии на държавата, за да прекарат няколко от младите си години в странство.

Нашата страна не стои по-долу. И ние имаме два фонда за литературни премии. Тия премии са послужили по-скоро за обида и унижение на нашата художествена книжнина, отколкото за награда и насърчение. Една от тия премии се дава почти всяка година от Академията на науките. Тая премия достига най-много до мизерната сума 300–400 лева и досегашното й раздаване говори твърде зле за литературния вкус на нашите академици.

Другата премия от 500 лева годишно се дава от Филологическия факултет при университета. Фондът на тая премия е образуван при Празнуването 25-годишния юбилей на Вазов и носи неговото име. Имало е случай, когато тая колосална цифра от 500 лева не се е давала цяла, а пред вид на многото достойни за награда произведения е била разделяна на две — по 250 лева.

Мнозина очакваха, че комитетът, който празнува с такъв блясък Вазовия петдесетгодишен юбилей, покрай суетните работи трябваше да извърши и работи от обща полза, именно да увеличи фонда „Вазов“ при Филологическия факултет. Това хубаво дело, създадено преди 25 години по същия случай, трябваше да бъде направено още по-хубаво. Чрез народна подписка, вечеринки и представления комитетът можеше да увеличи много повече фонда. И премиите тогава можеха да бъдат повече от една и по-големи от тая смешна сума, която сега се дава.

По тоя начин комитетът щеше да направи голяма услуга на българската литература и щеше да вдигне най-прекрасния паметник на нашия пръв поет.

[Излиза във в. „Развигор“, г. I, бр. 9, 5 март 1921, с. 1.]