Читателски коментари (за „Средното царство “ от Дейвид Уингроув)

  • 1. Тихомир Кирилов (5 септември 2010 в 12:29)

    ако не греша на български са издадени само първите 5 книги от поредицата

    • 2. gost (5 септември 2010 в 18:58)

      Ще речеш, че това е началото на поредица, така ли?

      Това ме закопа. Мразя тухлообразните многотомки, а тамън я почнах тая книга! Стурва ли си да продължавам?

      • 3. cooperworks (10 септември 2010 в 20:47)

        Струва си. И още как!

        • 4. gost (15 септември 2010 в 21:01)

          Прочетох книгата и не мога да кажа, че ми е напрашила особено впечатление.

          Действието се развива в обстановка, напомняща разпада на Турската империя, но без безпомощността на турската власт по онова време. Напротив, доста противоречиво, даже нелепо парадоксално, властниците в случея са умни, способни и като цяло носят белите шапки. Лошите са демонизирани с прояви на шувинизъм, вероломство и дори сексуални извращения, метод, който смятам, ако не за противен, то поне за глупав.

          В романа няма нищо дочак толкова добро, че да го запомня с нещо хубаво, нито нещо до там лошо, че да го анатемосам. Все пак не възнамерявам да си губя времето като проследявам лукуменото разтягане на действието в следващите романи. За това решение способства и прочетената кратка анотация за следващата книга, където ще пише за опита да се сложи жичка за контролиране на съзнанието на всеки гражданин, което съвсем ме разкандардиса.

          • 5. Тонни999 (25 октомври 2010 в 22:23)

            Ти губиш.Книгата става все по-интересна а сюжетът по-заплетен.Но ако някой иска да чете цялата поредица ще трябва да знае англииски.

            • 6. gost (26 октомври 2010 в 11:39)

              Понеже последното, мисля, се отнася до мен :), искам да питам едно-друго.

              Като за начало какво трябва да ме привлече да се интересувам от герой, неонацист или нещо от тоя род, а и сексуално извратен, за да не му симпатизирам.

              Историята на един млад войник, която евентуално може да влезе в употреба след пет книги, когато може да бъде представена с три страници ретроспекция в съответния том.

              Т.е. защо ми е да се занимавам с тонове второстепенни сюжети, които са безкрайно излишни и които е по-добре да се изрежат, но на автора му плащат на килограм хартия, а не на смисленост.

              Опитите за представяне на китайската култура ми се струват необедителни, а кичът около местните деспоти — противен, колкото и кичът в самите сюжетни линии. Да не говорим, че поляризацията на героите допълнително ги лишава от живот и индивидуалност.

              При цялото това словоблудство дори български издател би се сетил, че не е необходимо да се допринася допълнително за изсичането на тропическите гори.

              • 7. atomicgun (27 октомври 2010 в 15:20)

                gost Това е фентъзи поредица, а не Маркес,така че критиките ти са ми малко пресилено надути. С една дума сбъркал си жанра.

                • 8. gost (27 октомври 2010 в 20:11)

                  Atomic, кога опряхме до Маркес и от къде реши, че това е фентази?

                  Фентазито, доколкото съм запознат, се характеризира с приказни същества и магии и/или друг свят с други закони и пр. Да, има и истории за владетели, и истории за рицари, и истории за злодеи и архизлодеи; за блясъка на империите и мрака на абсолютното зло. Има всичко, което представя съответният свят в черно и бяло. Накратко, ако се нуждая от свят, където знам кой какъв е, без хаоса на нашия, а просто място, да избягам от реалността за няколко часа, ще взема фентази.

                  Фантастиката от своя страна в повечето случаи изпълнява съвсем друга роля. Тя също има своя ескейпистки елемент, но той е много по-рядко срещан. В повечето случаи фантастиката служи за анализ на реалността и прогностика на настоящи и евентуално бъдещи тенденции. В този смисъл, НФ-то е неразривно свързано с реалността.

                  В книгите на Уингроув откриваме един НФ свят, върху който са наложени обстановка и сюжет от типично фентази. Двете неща са коренно различни и рядко се съчетават и то само от майстори като Зелазни. В този случай обаче фентази историята звучи не на място, а НФ елементът се опошлява от задължението да се съобразява със крайният субективизъм на сюжета.

                  Не ми харесва, нито идеята, нито изпълнението. Както ги виждам нещата, НФ-то има много повече общо с Маркес, отколкото с Толкин. Ето защо не мисля, че аз съм сбъркал жанра.

                  • 9. plamentd (28 октомври 2010 в 04:37)

                    аз не виждам никакво фентъзи.

                    чиста научна фантастика.

                    и черно/бялото тотално го е хванала липсата.

                    така и не може да се разбере кои са добрите, кои лошите.

                    въпреки, че аз лично симпатизирам на де вор и компания :)

                    • 10. gost (28 октомври 2010 в 20:47)

                      Фентазито може да се познае по това, че от всички невъзможни варианти на бъдещето, авторът избира онова, в което формата на управление максимално прилича на монархия. Ето как ти се появяват типичните фентази елементи като империи, владетели, принцове, принцеси, придворни, съветници, военачалници и рицари. А срещу тях, зли, по-зли и най-зли, коварни, жестоки и безскрупулни врагове. На всички тия неща мястото им не е в истинско НФ, нали?

                      Било истинска фантастика. Не мисля. В истинската научна фантастика научните достижения не служат единствено за поддържане цветен пламъка на конфликта между двете страни, а и понякога се описва влиянието им върху културата, обществото и съзнанието. Т.е. научният елемент не се подчинява на изискванията на сюжета, а сюжета представя и се съобразява със съответното откритие. Според мен, фактът, че историята има НФ фон, показва лошият вкус на автора относно декорите, отколкото да се допълват или поне вписват двете неща.

                      Черно и бяло има. Или по-точно жълто и бяло, където бялото е много по-черно от жълтото. С други думи, жълтите господари и техни слуги, някои, от които са бели, са редът и стабилността. Срещу тях са шепа жадни за власт и признание бели парвенюта, които предават собсртвение си приятели като изкупителни жертви, фанатици са и други неща, които знаеш. Нито един сериозен от лошите не е жълт…

                      Харесваш Девор. Кажи същото след няколко книги. Естественият расизъм и чувство за справедливост те карат за начало може би да харесваш бялата кауза, но на запад политическата коректност е доста по-ярко застъпвана, отколкото у нас. Ето защо, нищо чудно, ако в един момент решиш, че и китайците са добри…

                      Като цяло всичко ми прилича на тухлената поредица на Кевин Андерсън за слънцата, но не правя сравнение, защото там се отказах някъде на страница нр. 100–150.

                      • 11. plamentd (29 октомври 2010 в 07:22)

                        съжалявам, всеки си има право на (лош) вкус, но в случая ти определено нищо не си разбрал от книгата

                        п.п. а на де вор му симпатизирам, точно защото иска да промени нещата, за мен стабилността, в случая стагнацията е лошото

                        • 12. gost (29 октомври 2010 в 07:43)

                          Абсолютно си прав и в двете си твърдения.

                          ПП: Ще те помоля само да пускаш по едно резюме на пропуснатото от мен в следващите книги, когато ги прочетеш. Може ли?

                          • 13. plamentd (29 октомври 2010 в 20:27)

                            двете твърдения са

                            — че всеки има право на вкус

                            — нищо не си разбрал от книгата

                            след като не си разбрал, защо коментираш?

                            ако си взел за твърдение послеписа, пак си вгрешка, той е пояснение.

                            п.п.

                            чел съм всичките издадени на български книги, в момента се подготвям да дочета останалите

                            • 14. gost (30 октомври 2010 в 11:45)

                              Съгласен съм, че „за вкус и цвет, товариши — нет“ :).

                              Под „от книгата нищо не съм разбрал“ трябва да се добави „ново“, освен че авторът не е обмислил идеята за световния град. И преди да ми си се нахвърлил с плама на посветения фен, искам да помислиш и да ми кажеш:

                              Какво ще бъде влиянието върху световния климат покриването на 10% от земната повърхност с бяла отразяваща материя? Авторът спирал ли се е на въпроса?

                              Осъзнаваш ли, че в града повече от половината пространство трябва да е предоставено за цомуникации? (Под комуникации имам предвид: коридори, стълбища, асансьори, ВИК системи, въздушно-вентилационни системи, системи за отопление и отвеждане на топлината.) (Повече от половината, това е позитивистичният начин да кажа от 60% до 90%). Следователно защо им е изобщо да правят такъв град при условие, че е много по лесно властта да се държи по стари и изпитани методи.

                              ПП: Молбата остава. Любопитно ми е да узная кои са тези идеи, които отнемат на Уингроув повече страници от Библията, Корана и Моята борба взети заедно. Нуждая се най-вече от тезисите на Д. У., които изграждат идейно творбата му.

  • 15. ABe (1 юни 2012 в 13:57)

    Тихомире, издадени са 4 от общо 8 тома.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.