ако не греша на български са издадени само първите 5 книги от поредицата
Ще речеш, че това е началото на поредица, така ли?
Това ме закопа. Мразя тухлообразните многотомки, а тамън я почнах тая книга! Стурва ли си да продължавам?
Струва си. И още как!
Прочетох книгата и не мога да кажа, че ми е напрашила особено впечатление.
Действието се развива в обстановка, напомняща разпада на Турската империя, но без безпомощността на турската власт по онова време. Напротив, доста противоречиво, даже нелепо парадоксално, властниците в случея са умни, способни и като цяло носят белите шапки. Лошите са демонизирани с прояви на шувинизъм, вероломство и дори сексуални извращения, метод, който смятам, ако не за противен, то поне за глупав.
В романа няма нищо дочак толкова добро, че да го запомня с нещо хубаво, нито нещо до там лошо, че да го анатемосам. Все пак не възнамерявам да си губя времето като проследявам лукуменото разтягане на действието в следващите романи. За това решение способства и прочетената кратка анотация за следващата книга, където ще пише за опита да се сложи жичка за контролиране на съзнанието на всеки гражданин, което съвсем ме разкандардиса.
Ти губиш.Книгата става все по-интересна а сюжетът по-заплетен.Но ако някой иска да чете цялата поредица ще трябва да знае англииски.
Понеже последното, мисля, се отнася до мен :), искам да питам едно-друго.
Като за начало какво трябва да ме привлече да се интересувам от герой, неонацист или нещо от тоя род, а и сексуално извратен, за да не му симпатизирам.
Историята на един млад войник, която евентуално може да влезе в употреба след пет книги, когато може да бъде представена с три страници ретроспекция в съответния том.
Т.е. защо ми е да се занимавам с тонове второстепенни сюжети, които са безкрайно излишни и които е по-добре да се изрежат, но на автора му плащат на килограм хартия, а не на смисленост.
Опитите за представяне на китайската култура ми се струват необедителни, а кичът около местните деспоти — противен, колкото и кичът в самите сюжетни линии. Да не говорим, че поляризацията на героите допълнително ги лишава от живот и индивидуалност.
При цялото това словоблудство дори български издател би се сетил, че не е необходимо да се допринася допълнително за изсичането на тропическите гори.
gost Това е фентъзи поредица, а не Маркес,така че критиките ти са ми малко пресилено надути. С една дума сбъркал си жанра.
Atomic, кога опряхме до Маркес и от къде реши, че това е фентази?
Фентазито, доколкото съм запознат, се характеризира с приказни същества и магии и/или друг свят с други закони и пр. Да, има и истории за владетели, и истории за рицари, и истории за злодеи и архизлодеи; за блясъка на империите и мрака на абсолютното зло. Има всичко, което представя съответният свят в черно и бяло. Накратко, ако се нуждая от свят, където знам кой какъв е, без хаоса на нашия, а просто място, да избягам от реалността за няколко часа, ще взема фентази.
Фантастиката от своя страна в повечето случаи изпълнява съвсем друга роля. Тя също има своя ескейпистки елемент, но той е много по-рядко срещан. В повечето случаи фантастиката служи за анализ на реалността и прогностика на настоящи и евентуално бъдещи тенденции. В този смисъл, НФ-то е неразривно свързано с реалността.
В книгите на Уингроув откриваме един НФ свят, върху който са наложени обстановка и сюжет от типично фентази. Двете неща са коренно различни и рядко се съчетават и то само от майстори като Зелазни. В този случай обаче фентази историята звучи не на място, а НФ елементът се опошлява от задължението да се съобразява със крайният субективизъм на сюжета.
Не ми харесва, нито идеята, нито изпълнението. Както ги виждам нещата, НФ-то има много повече общо с Маркес, отколкото с Толкин. Ето защо не мисля, че аз съм сбъркал жанра.
аз не виждам никакво фентъзи.
чиста научна фантастика.
и черно/бялото тотално го е хванала липсата.
така и не може да се разбере кои са добрите, кои лошите.
въпреки, че аз лично симпатизирам на де вор и компания :)
Фентазито може да се познае по това, че от всички невъзможни варианти на бъдещето, авторът избира онова, в което формата на управление максимално прилича на монархия. Ето как ти се появяват типичните фентази елементи като империи, владетели, принцове, принцеси, придворни, съветници, военачалници и рицари. А срещу тях, зли, по-зли и най-зли, коварни, жестоки и безскрупулни врагове. На всички тия неща мястото им не е в истинско НФ, нали?
Било истинска фантастика. Не мисля. В истинската научна фантастика научните достижения не служат единствено за поддържане цветен пламъка на конфликта между двете страни, а и понякога се описва влиянието им върху културата, обществото и съзнанието. Т.е. научният елемент не се подчинява на изискванията на сюжета, а сюжета представя и се съобразява със съответното откритие. Според мен, фактът, че историята има НФ фон, показва лошият вкус на автора относно декорите, отколкото да се допълват или поне вписват двете неща.
Черно и бяло има. Или по-точно жълто и бяло, където бялото е много по-черно от жълтото. С други думи, жълтите господари и техни слуги, някои, от които са бели, са редът и стабилността. Срещу тях са шепа жадни за власт и признание бели парвенюта, които предават собсртвение си приятели като изкупителни жертви, фанатици са и други неща, които знаеш. Нито един сериозен от лошите не е жълт…
Харесваш Девор. Кажи същото след няколко книги. Естественият расизъм и чувство за справедливост те карат за начало може би да харесваш бялата кауза, но на запад политическата коректност е доста по-ярко застъпвана, отколкото у нас. Ето защо, нищо чудно, ако в един момент решиш, че и китайците са добри…
Като цяло всичко ми прилича на тухлената поредица на Кевин Андерсън за слънцата, но не правя сравнение, защото там се отказах някъде на страница нр. 100–150.
съжалявам, всеки си има право на (лош) вкус, но в случая ти определено нищо не си разбрал от книгата
п.п. а на де вор му симпатизирам, точно защото иска да промени нещата, за мен стабилността, в случая стагнацията е лошото
Абсолютно си прав и в двете си твърдения.
ПП: Ще те помоля само да пускаш по едно резюме на пропуснатото от мен в следващите книги, когато ги прочетеш. Може ли?
двете твърдения са
— че всеки има право на вкус
— нищо не си разбрал от книгата
след като не си разбрал, защо коментираш?
ако си взел за твърдение послеписа, пак си вгрешка, той е пояснение.
п.п.
чел съм всичките издадени на български книги, в момента се подготвям да дочета останалите
Съгласен съм, че „за вкус и цвет, товариши — нет“ :).
Под „от книгата нищо не съм разбрал“ трябва да се добави „ново“, освен че авторът не е обмислил идеята за световния град. И преди да ми си се нахвърлил с плама на посветения фен, искам да помислиш и да ми кажеш:
Какво ще бъде влиянието върху световния климат покриването на 10% от земната повърхност с бяла отразяваща материя? Авторът спирал ли се е на въпроса?
Осъзнаваш ли, че в града повече от половината пространство трябва да е предоставено за цомуникации? (Под комуникации имам предвид: коридори, стълбища, асансьори, ВИК системи, въздушно-вентилационни системи, системи за отопление и отвеждане на топлината.) (Повече от половината, това е позитивистичният начин да кажа от 60% до 90%). Следователно защо им е изобщо да правят такъв град при условие, че е много по лесно властта да се държи по стари и изпитани методи.
ПП: Молбата остава. Любопитно ми е да узная кои са тези идеи, които отнемат на Уингроув повече страници от Библията, Корана и Моята борба взети заедно. Нуждая се най-вече от тезисите на Д. У., които изграждат идейно творбата му.
Тихомире, издадени са 4 от общо 8 тома.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.