Осип Манделщам
Silentium

Не е родена още тя –

и музика, и слово дивно,

и всичко живо неразривно

все още свързва в същността.

 

Морето диша безметежно,

безумно светъл е денят,

лазурно-черният съсъд

е в пяна люляково-снежна.

 

Първоначална немота

устата моя да познае,

кристална нота тъй витае

с вродена звънка чистота!

 

Венеро, остани си пяна,

пак слово, музика бъди,

душа, в душа се прероди

с изконната природа сляна!