Арсений Тарковски
Нощен звън

Врати с резета оковани

защо заключваш в късен час?

Додето спиш, Иван Иванич,

пред входа ти заставам аз.

 

Днес в черна мушама за мене

нощта–убиец ще слети —

и аз звъня, и мразът стене,

но глух за моя стон си ти.

 

Затъкваш си с памук ушите,

но звън пак чуваш отдалеч —

да си шуми вън, пред вратите,

представяш ли си — горда реч!

 

Не търсиш рай, не вярваш в ада —

за теб не струват те петак!

Дали с връвта си за награда

да не очерня твоя праг?

 

Как сутринта към свойта служба,

за хилядарката си триж

продал и гражданство, и дружба,

по улицата ще вървиш?

 

Та тя от кръв е почерняла

и няма дом без кръст отвън.

Кажи: „Какво сте се заяли?

Платил съм здравия си сън.“