Арсений Тарковски
Земно

Когато съм раждан, да бе отредена

                божествена люлка за мен,

израснал бих с облачно мляко свещено,

                от майка небесна роден.

 

И бог щях да стана на ручей — и хляба,

                и гроба да пазя в борба, —

но аз съм човек и безсмъртен не трябва

                да бъда — с неземна съдба.

 

И тъй съм щастлив, че отдавна се взирам

        над сълзи солени, над жлъч и тъга.

Какво пък — прощавай, божествена лира,

                                не ми се надсмивай сега.