Арсений Тарковски
Сънища

На прага с очила съдбовни

присяда тайнствена нощта

и вавилонския съновник

чете като оракул тя.

 

Нагоре водят стъпалата

без перила без перила — под тях е ад.

И съдят сенки непознати

разноезичния ти свят.

 

В съда кой смисъл ще открие?

В какво е твоята вина?

От обща пещера сме ние,

писмеността ни е една.

 

Чак от потопа до Евклида

ти ще огледаш своя път.

Разкрий това, което видиш!

Чуй, синовете те зоват.

 

Пред нечий праг ще спреш ти в здрача,

додето, сякаш богове,

по пътя биволи се влачат

и трият хълбоци, и крачат,

и времето преживят все.