Владислав Ходасевич
Обичам да говоря думи…

Обичам да говоря думи

не съвсем подходящи.

Прикови ме, ти синева,

с нитове тънко-звънтящи.

 

От всички вериги и болки

извират неведоми стихове.

Там всяка дума парола е,

оплетена в мрака среднощен.

 

Мъчителни вашите речи

са сякаш към кръст приковани.

А на мен тревата ми шепне

думички приласкани.

 

Пречиства всички неволи

ритъмът еднообразен.

Утихват старите болки

под напева безстрастен.

 

Свободно пей синевата

песни неясно-звънтящи.

Раждат тайни словата –

не съвсем подходящи.

 

30 април — 22 май 1907, Лидино