Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Стансы, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Красимир Симеонов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Светиня на догарящия ден,
си ти, самотно презрение,
ти започна да идваш при мен,
както идваше вдъхновението.
Живея сам и си играя
с романси, с думи бързотечни,
и си спомням аз с тъга
лирическите свои речи.
Жалея за отминалите дни,
изпепелени с дързост няма.
Подобно на зърната на тамяна,
в пламък и душата ми гори.
О, щастие на простата любов,
утеха на съблазън нежна –
свещена ти си и безбрежна
за пустия душевен зов.
И душата ми в прахта да запълзи,
и отново да поискам да се моля,
свят нов ще създам от сълзи,
по всичко подобен на стария.
Край